Църквата почита паметта на Св. Анастасия на 22 декември. Великомъченица Анастасия е покровителка на аптекари и лекари.
Анастасия е известна с това, че се е опитвала да помага на страдащите – носела е храна и дрехи на затворниците, на просяците е давала хляб, лекувала е болестите на болните, превързвала е кървящите рани на ранените. Макар и популярна сред хората, тя е осъдена на смърт по време на масовите преследвания на християните при император Диоклециан.
Около 204 година войници на управителя на Илирия я връзват на четири стълба и я изгарят в Сирмиум (днес Сремска Митровица). В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта.
Празникът на света Анастасия е разпространен главно в Родопския регион. В народните представи на българите светицата се е превърнала в своеобразно олицетворение на смъртта, затова свързват деня с персонифицирана представа за смъртта – Нашташа или света Чьорна. Вярва се, че ако в някоя къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно в нея ще се случи нещастие.
Жените не бива да захващат никаква домашна работа, защото света Чьорна ще почерни дома на тази, която преде, тъче или пере. Според народното поверие, ако на 22 декември времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали – и през месец юни ще вали. Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли.
Заради необикновената история на Света Анастасия днес празник имат всички с имената Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Анастасийка, Ася, Наташа, Наста, Настя, Настас, Сийка, Сия, Стаска, Стас, Тана, Таша, Точо, Таско, Шинка, Шина.
